История

Крепостта град Пауталия се намира на най-високата равнинна част на хълма "Хисарлъка", издигащ се на 2 км. югоизточно от Кюстендил.
През І в. римляните превръщат града във важна крепост, търговска артерия и известен балнеологичен курорт , който наричали Пауталия. През І – ІІ век Пауталия прераства в град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на своята територия. Неговото значение се запазва и през късната античност. . Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Между 60-те и 80-те години на ХVІІ век подградието на Кюстендил отново е укрепено с крепостна стена (разрушена през 20-те години на ХІХ в.).
Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.
Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е opus mixtum .
В рамките на крепостната стена на подградието, между река Банщица и Хисарлък, и в градския силует участват в преостроен вид антични строежи, както и нови монументални обществени сгради. През времето на Втората българска държава (ХІІ – ХІVв.) се съкращава наполовина укрепената площ на предградието, изграждат се самостоятелни отбранителни феодални кули. Градската територия е разделена на махали с центрове около църковни и други обществени сгради.С разрушаването на крепостните стени през 20-те години на ХV век се запазва териториално-административното деление на махали, мястото на градския център, като се задълбочава процесът на формиране на радиално кръговата система на уличната мрежа. Ключови моменти на градоустройственото развитие на Кюстендил са опожаряванията по времето на големите чумни епидемии през 1651 и 1655, земетресенията и др.
Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници от няколко исторически епохи определят крепостта на хълма Хисарлъка, като една от най-значимите на територията на България.
Понастоящем са експонирани значителни останки от крепостта, като тя е реставрирана и консервирана.

Посетете

Крепостта Хисарлъка се намира на 30 минути от центъра на Кюстендил в южна посока.

Източници

Интернет, неясен първоначален източник.