История

Построена е през ІX в. и е използвана активно до ХІV или началото на XV в. Намира се на около 2.5 км. от града, на брега на река Стрелченска луда Яна.
Народните предания говорят, че през Априлското възстание от 1876г. населението се укрива в калето, според Решението на Събранието в Оборище. Според него възстанниците трябва да укрият предварително жените, децата и старците, заедно с ценните им вещи.
До преди около 25 години крепостта е била частично разрушена и са били видими жилищни помещения, части от църкви и доста запазени стени.

"Там, дето Юстиниан е укрепявал старото кале, българите построили нова крепост. Зидали двойните й стени - широки на места два метра - с материалите от някогащните римски постройки. Тази по-яка от всички предишни крепости ограждала площ от 22 декара. Водопровод осигурявал на защитниците й необходимата вода. Край стените й се появили домовете на дошли от различни краища заселници. И се появил тук български град на Стрелците Стрелъч-град, Стрелец или Стрелица. Когато завоевателят от Азия бил принуден да впише името му в документи, той го изменил до неузнаваемост. И се появило непонятното Струмча, Иструмча, Уструмча. " - Тодор Белчов

Пътепис:
В края на лятната отпуска реших да се установя в град Стрелча за няколко дни и да обиколя местните забележителности-Старосел, Жаба могила, Хисаря (за тях има целеуказващи табели навсякъде и по много) и да открия Стрелчанското кале. Отседнах в местната страноприемница над Археологическия музей. Невероятно тихо и китно градче, невероятен хотел и механа. Първият ден от престоя премина в събиране на инфо от местните. За мое огромно съжаление никой нищо не знае и не е чувал, особено по-младите. Посетих и музея, където също ударих на камък - всеки вдига рамене. Един "кибик" пред музея ме чу и ми каза само това - "отиваш до Жаба могила, оставяш колата там и питаш човека, който отговаря за могилата, той ще ти обясни, крепоста е наблизо". Така и направих, но за съжаление Жаба могила е забравено от бога място - няма туристи, няма читав път, още по-малко"отговорник"на обекта. Оставих колата и тръгнах да търся крепоста пеша, от връх на връх, от могила на могила и все нищо. На един черен път срещнах двама селянина в каручка, попитах ги и получих отговора: "Старите довари са точно от другата страна на реката на отсрещното било". Включих оптиката на фотоапарата и наистина съзрях крепостните стени, които са запазени с внушителна височина. Преджапах рекичката (забравих и името) и след пет минутно катерене се озовах пред крепоста. Билото на което е построена крепоста не е много стръмно, далече от меандрите на рекичката, няма естествена защита от скални зъбери, което определя възможноста да е била строена още през римската епоха. На върха на билото е добре откроена цитаделата, като северните стени се издигат на височина от около 8 м. В началото човек остава с впечатление, че това е самата крепост, но размерите на затвореното пространство са твърде малки - около 150 - 200 кв.м. Голямата сензация е в гората под билото. Цялото било е опасано в добре запазени и дебели крепостни стени. При едни сериозни археологически и консервационни работи, може да се окаже, че това е една от добре запазените крепости по нашите земи. Района на самата крепост и около нея е като бомбардиран от метеоритен дъжд. "Археолозите на черно" добре са се потрудили и продължават да го вършат.

Снимки

Посетете

От центъра на Стрелча се тръгва с кола или пеша на юг, по пътя за Панагюрище. Напускате града и веднага след като преминете първия мост на пътя за Панагюрище се отбивате в ляво. Пътя става черен. След един километър, а може би и по-малко, стигате до едни оранжерии. Точно срещу тях ще видите хълма с крепоста. Продължавате пеша по коларския път, пресичате рекичката и продължавате право нагоре към крепоста.

Източници

Пътепис и снимки: Milowitz