Крепостта се намира на 5.37 км северно от село Аврен върху висок скален нос (на места около 100 м.) в северната част на Авренското плато. Подобно на повечето крепости в региона е свързана с платото чрез седловина, преградена с ров.
Крепостен зид прегражда недостъпния скален нос откъм седловината и затваря площ около 30 дка. Изграден е върху деструкциите на късноантичен зид в opus mixtum от ломени камъни на бял хоросан и сантрачна система. В южния и край е установена порта в правоъгълна кула с двойна врата. Регистрирана е и втора, вътрешна крепостна стена както и щерна- водохранилище, изсечена в скалата. Чрез потерна и изсечена в скалата каменна стълба се е достигало в северното подножие на укреплението. По терена се долавят следи от сгради, битова керамика V-VI и ХI-ХIV в., накити, върхове от стрели, копия и др. Открити са 2
монети на цар Иван Александър. Определено крепостта е фундирана V-VI в., разрушена е към края на VI в., възстановена около ХI в. и активно обитавана през ХIII-ХIV в. За пръв път е спомената от Мануил Фил във връзка с похода на Михаил Глава в Североизточна България през 1278 г. под формата Пετριον.
Отбелязана е също през 1369 г. в актовете на Константинополската патриаршия като Пετριν и най- вече от авторите описващи похода на Владислав Ягело към Варна през 1444 г. под формите Petrus, Petrecz и Peterspurkt.
Надморска височина: 167 м. GPS координати: 43°09’45” С.Ш. и 27°38’38” И.Д.

Атанасов, Георги. Добруджанското десподство. Фабер, 2009.