Антична, средновековна и късносредновековна крепост „Nikopolis”/ “Никополис”/ „Никопол”/ „Нийболу”.
Крепостта е част от укрепителен възел, състоящ се от три крепости към гр. Никопол, плюс крепостта при село Черковица.
Античност. Тук са локализирани античната пътна станция „Секуриска”, античния военен лагер Асамум, а в последно време се налага мнението, че античното селище тук е имало същото име Никополис. Кастела „Секуриска” е унищожен от славяните през 6 век.
Средновековие. Никопол през средновековието е бил най- голямото търговско дунавско пристанище на България. Има няколко хипотези кой и кога е построил крепостта. Издига се на висок хълм със стръмни склонове, особено на север към река Дунав, разположен в северозападния край на града, достъпен единствено от запад, където тясна шийка свързва хълма с крайдунавските височини. На това място очевидно е била западната порта на крепостта. От града, който е разположен в дълбока долина, се е влизало през източната порта. До нея се е стигало по стръмен път, който е започвал от подножието на хълма до дунавския бряг. Пътят възлиза по източния и южния склон, като е изсечен в скалата, прорязан от дълбоки коловози. Според К. Шкорпил крепостта е имала 370 крачки дължина и 270 крачки ширина. Крепостните стени са били подложени на основен ремонт и подправка през 12- 14 век. За това свидетелстват градежа от дялан камък, бял хоросан с баластра и вътрешни греди в стените, положени надлъжно и напречно. Фугите са добре измазани. Лицевите камъни, понякога с по- големи размери, са обработени, но не са редени в правилни редове. Пълнежът е от дребни ломени камъни, полети обилно с хоросан. При проведени разкопки се установява, че укрепителната система на горната крепост се състои от три последователни крепостни стени, разкрити все още частично. Първата най- долна стена, е изградена от ломен камък и хоросан с примеси на едра баластра, подсилена с дървена скара. На места е запазена и външната облицовка на тази стена. Втората крепостна стена има същия характер. При нея също да установени много преправки и допълнителни подсилвания. Третия пояс най- високият, е проследен частично. При него към каменните блокчета на облицовката са изрязани примитивни рисунки на конник и елен, познати ни от крепостните стени на Плиска. Вратите на крепостта са били двойни с кули над тях. На западната стена е имало ров. Западната порта е имала и падащ мост над рова.
Чрез добре защитеното пристанище, Никопол лесно е могъл да бъде снабдяван при продължителна обсада. Пак по Дунава българският цар поддържал връзки със съседните страни- Влашко, Сърбия и Унгария- също застрашени от османците. Те по това време още не разполагали с дунавска флота и затова от тази страна крепостта била непристъпна. Именно тези стратегически преимущества привлекли в ония тревожни времена последните български царе от столицата Търново- некадърните Иван Шишман и баща му Иван Александър, които според мен са виновни за падането на България под турско робство.
Надморска височина: 121 м. GPS координати: 43*42’11” С.Ш. и 24*53’31” И.Д.
Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев, за което любезно благодарим.
Димитрина Митова- Джонова (1979) "Археологически паметници в Плевенски окръг", стр. 51-52, ДИ гр. София
А.Кузев, В. Гюзелев (1981) "Български средновековни градове и крепости", стр. 125-148, Книгоиздателство Георги Бакалов гр. Варна