Географско положение

Област Видин е разположена в северозападния край на България на площ 3 032,9 km². Размерите ѝ са около 90 km в направление север-юг и 50 km в направление изток-запад. Най-северна точка е устието на река Тимок (44°13′ с.ш. 22°40′ и.д.), която е и най-северната точка на България. Другите крайни точки на областта са в рида Връшка чука на запад (43°49′ с.ш. 22°22′ и.д.), билото на Стара планина на юг (43°23′ с.ш. 22°44′ и.д.) и околностите на село Динково на изток (43°42′ с.ш. 23°03′ и.д.).
На югоизток Област Видин граничи с Област Монтана, на североизток - с Румъния, като границата преминава по река Дунав, а на запад - със Сърбия, като по-голямата част от границата минава по главния старопланински вододел, а участък от около 15 km - по долното течение на река Тимок до вливането ѝ в Дунав. По държавната граница има три контролно-пропускателни пункта - в прохода Връшка чука и при Брегово към Сърбия и при ферибота Видин-Калафат към Румъния.

Кликнете върху картата и в отворилия се прозорец кликнете върху символа в долния десен ъгъл за да я увеличите до максималния и размер.

История

Древност
В пещерата Козарника на територията на Област Видин са открити едни от първите следи от хора в Европа. Предполага се, че възрастта им е 1,4 милиона години и са оставени от представители на вида Homo erectus. Пещерата продължава да се обитава до края на палеолита около 34 хилядолетие пр.н.е. Значително по-късни находки от бронзовата епоха (3000-1200 пр.н.е.) са открити в пещерата Магура.Както в по-голямата част от Балканския полуостров, желязната епоха започва около 1200 пр.н.е. и се свързва с миграциите на индоевропейски народи от групата на траките. Към 5 век пр.н.е. територията на областта вероятно е под контрола на трибалите, които през 339 пр.н.е. отблъскват македонските войски на Филип II. През 335 пр.н.е. Александър Македонски им нанася поражение, но те запазват силата си и през следващите столетия нападат римската провинция Македония. През 3 век през областта преминават групи келти, като някои от тях се установяват трайно. Едно от келтските селища е град Дунония на река Дунав, днешният Видин.
Територията на Област Видин е завладяна от Римската република през 30-28 пр.н.е., през 15 е включена в новообразуваната провинция Мизия, а след разделянето ѝ през 86 - в Горна Мизия. Римляните създават свои военни гарнизони, главно по течението на река Дунав, която е външна граница на Империята. Основен център е град Рациария, близо до днешното село Арчар. До днес са запазени и римски укрепления при град Белоградчик, началният етап от изграждането на Белоградчишката крепост. Римляните строят и пътя Виа Траяна, свързващ Рациария със Сердика и Тракия. След изтеглянето на римляните от провинция Дакия през 272 голяма част от тамошното романизирано население се преселва в Мизия. Днешната Област Видин е включена в новообразуваната провинция Крайречна Дакия, столица на която става Рациария. При разделянето на Империята в края на 4 век областта остава в Източната Римска империя.

Средновековие
Тъй като областта е разположена на границата на Римската империя, още от 3 век е подложена на нашествия на различни народи - язиги, гепиди, вестготи, хуни, остготи, българи, славяни, авари. В средата на 6 век император Юстиниан I прави опит да спре нашествията, като възстановява стари крепости по северната граница и строи нови. Сред тях е Кастра Мартис, край днешния град Кула.
През по-голямата част от 7 век територията на Област Видин е в сферата на влияние на Аварския хаганат. В края на века или в началото на следващия е завладяна от Първата българска държава. Възможно е това да става при войната с Аварския хаганат през 691-693. Според Васил Златарски, Тимошко е включено в състава на България при управлението на хан Тервел (700-721). [1] През 10 век е усилена Видинската крепост, която получава водеща роля в региона. Предполага се, че при управлението на Комитопулите Видин е управляван от най-малкия брат, бъдещият цар Самуил. Градът е превзет от император Василий II през 1002 след осеммесечна обсада.
През 13 век Видин става център на Видинското деспотство, васално на царете в Търново, което в определени периоди достига до река Искър на изток и включва басейна на Нишава на юг. В края на века деспот става Шишман, потомци на когото са последните владетели на Втората българска държава. Синът му Михаил Шишман първоначално управлява във Видин, а след това е избран за български цар. Вторият син на Шишман, Белаур, също е деспот на Видин и подкрепя своя племенник Иван Стефан срещу ловешкия деспот Иван Александър, който му отнема трона. Самият Иван Александър е внук на деспот Шишман по майчина линия.
След като утвърждава властта си и отстранява Белаур, около 1356 Иван Александър създава Видинско царство под властта на своя син Иван Срацимир. През 1365 унгарският крал Лайош I завладява царството и пленява Иван Срацимир. Областта остава под унгарска власт до 1369. През 1388 Иван Срацимир се признава за васал на Османската империя и във Видин се установява османски гарнизон. През 1396 император Сигизмунд предприема поход на Балканите и през пролетта достига Видин. Иван Срацимир преминава на негова страна, но след победата на османците при Никопол султан Баязид превзема Видин и завладява Видинското царство.
През 1407 синът на Иван Срацимир Константин, с помощта на влашкия княз Мирчо I, успява да си върне част от земите на баща си. Той успява да ги задържи до 1413 (според някои изследователи - до 1418), след което там трайно се установява османската власт. Видин е превземан за кратко и при похода на Сигизмунд през 1425 и походите на Владислав III през 1442-1444.

Източници:

Текст: Уикипедия
Карта: БСП - Видин