С. Крупище - крепост Зарапа / Равен

Описание и история

Антична, късноантична и средновековна крепост Запара/Равен се намира на 0.46 km североизточно по права линия от центъра на село Крупище. Средновековният град Равен е издигнат в североизточната част на селото, сред мочурлива долина при вливането на река Злетовица в река Брегалница. Терена, на който е разположен е естествено издигнат на 2-3 m над околните блата, във вид на тесен полуостров най- достъпен от запад, а разливащите се речни води представлявали естествена преграда от другите три страни. В наше време блатата са превърнати в оризови полета, които се напояват със същата вода. Покрай крепостта минава трасето на Брегалнишкия път (днес гр. Щип- гр. Кочани- гр. Делчево), а на това място от него се отделя регионалния, Осоговски път (днес с. Крупище- гр. Пробищип- гр. Кратово- с. Славиша). На хълма „Голям Цапар“/“Калето“, който се издига източно от града Равен, в античността е било издигнато укрепено селище. Със своето централно положение в областта и размери от 40 дка, крепостта представлявала стопански и административна център на този край. В по- късен период, по време на римското господство в областта, западно от „Калето“ е бил издигнат военен лагер (каструм) под формата на правоъгълник. Стените му са градени от камъни, споени с хоросан и затваряли пространство от 8 дка. След военните, тук е израснало градско селище, може би града Запара, отбелязан, през късната античност, като епископско седалище. С изграждане на съвременното селище, в наше време, местното население изкопало множество парчета мраморна пластика от няколко раннохристиянски църкви и си построило къщите от камъните на крепостите. Местната област в античността и късната античност е била известна с рудодобива си, което е потвърдено с откритите десетки мини, както и с близо тридесет крепости и укрепени рударски селища от това време. Техен център бил град Запара при село Крупище, който е представлявал стопанската основа на региона. Свидетелство за богатия живот през късната античност е една голяма базилика с 5 апсиди от VI век частично разкопана в северния край на селото, а също са открити и остатъци от друга църква от същия период намираща се под църквата на Св.Никола (XIV в.) в местното гробище. Късноантичната църква под „Св. Никола“ е била възстановена през IX-X век, но е била разположена южно от крепостните стени на Равен.  След археологически разкопки в село Крупище са открити една кръстокуполна църква от IX-X век до южната градска стена и некропол от същото време около нея. В северната част на обграденото пространство, в рамките на базиликата от VI век са открити български гробове от IX-X век.Те са били вкопани в южния кораб на базиликата под нейния под. Това показва, че църквата от VI век несъмнено е била възстановена в IX-X век, като е представлявала катедрална църква, в която най- вероятно е пребивал епископ Климент Охридски, според житията! Основавайки се на ограничените археологически изследвания и на историческите извори, може с основание да се предположи, че тук лежи средновековния град и регионален център- Равен. По време на българското заселване на запад от река Струма през средата на VII век, кан Кубер оценил силната позиция на Крупище по средата на равнината на средна Брегалница. Стените на римския каструм, частично запазени, са послужили за създаване на голям аул в същите рамки, за настаняване на войниците, конете и добитъка и придружаващите семейства. Тази база е давала отлични офанзивни възможности и същевременно добре защитена в блатата може да послужи в бъдещата военно- политическа експанзия към Повардарието и земите нататък до Адриатика на запад, а от друга страна да разреши поддържане на връзки с Дунавска България. В следващите 200 г. аулът продължил да се развива и се превърнал в един от основните български градове. При кан Пресиян двете български държави трайно се обединили. А според писмените извори, Княз Борис I скоро след приемането на християнството в 864 г. извършил първото голямо покръстване на българския народ тук в Брегалница, като по един автор това били 4050 човека а по друг над 14000. Град Равен станал първата епископия на областта около Брегалница. През 1019 г. в едикт издаден от Василий II, за седалище на Брегалнишката епископия вече се споменава „Мородвис“, малка крепост в полите на Плачковица, на 14 km източно от село Крупище. Изглежда, че още през X век, Равен напълно загубил своята дотогавашна политическа роля. В документите от времето на цар Роман и цар Самуил и след тях изобщо не се споменава за град Равен. Най- вероятно след обединението на двете Българии, мястото загубило своето стратегическо значение и постепенно замряло. Тук останало да живее малобройно население групирано около няколко църкви. Не е ясно кога името Равен е било променено, но през XIV век, когато сръбския цар Стефан Душан провежда тук църковен събор, населеното място вече е носило днешното име- Крупище. За съжаление археолозите от Б.Ю.Р.М. не искат да обърнат по- сериозно внимание на този важен за българската история град. Най- вероятно се страхуват да не се появят нови неоспорими доказателства за това какъв е истинския им произход. Поради тази причина единствените разкрити останки на укрепителната система на града са един малък участък от южната крепостна стена. Този участък от няколко метра се намира непосредствено до разкритата кръстокуполна църква. На терена все пак се проследява трасето на стените и техния план много наподобява този на престолния град Плиска.

Местоположение

Надморска височина: 310 m GPS координати: 41°50'46" С.Ш. и 22°15'06" И.Д. 

Източници

Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Raven.jpg

Координати: 
Категория обекти извън БГ: 

User login

Who's online

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 10 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 9 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 184
Най-нов Бояна

Recent comments