Гр. Прилеп - крепост Прилапост / Прилеп

Описание и история

Праисторическа, антична, късноантична, средновековна и османска крепост Прилапос/Прилеп се намира в местността „Маркови кули“, на 2 km северозападно по права линия от центъра на град Прилеп. Крепостта е изградена на висок хълм, стърчащ на около 270 m над околната равнина, отделен от планините на североизток с дълбока седловина. От върха има голяма видимост над североизточната част на Пелагонската долина. В подножието се кръстосват няколко важни пътища: към Битоля на югозапад, към Брод и Кичево на северозапад, към прохода Плетвар и Повардарието на североизток, към Бабуна и Титов Велес на север, след това на юг по източния край на Пелагония. Няколко извора разположени по хълма, позволяват развитието на уседнал живот на върха. Склоновете на хълма са стръмни, покрити с огромни гранитни скали. Една широка и плоска седловина в средата на върха позволява тук да се развие селище. Достъп до хълма има от север и от юг. С дългогодишните разкопки (от 1959 г. почти непрекъснато до днес) са открити следи от праисторическо селище, в ранната античност тук израснало градче, възстановено в късната античност. Тогава е била изградена крепостна стена от ломени камъни, споени с хоросан. В римско време (I-III век) в югозападното подножие се е разпростирало неукрепено селище, обградено с некрополи. От една раннохристиянска базилика са останали няколко мраморни орнаменти. Средновековната крепост е издигната по времето на Първото българско царство през X век. Стените, които днес се вижда на терена произхождат от X-XIII век и най- вече от XIV век и са добре запазени. Стените са широки едва 1-1.3 m и са изградени с варов хоросан, но поради особеността на терена това е напълно достатъчно. Те са максимално вкопани в релефа. Разчитат на големи камъни и използват всяка естествена пречка. Поради това линията на стената следва извивките на терена и на места е напълно откъсната от други зидове. Виждат се три отбранителни пояса. Най- вътрешния е цитаделата на крепостта. Стените и са построени на най- североизточна част на хълма, наречен „Чардак“. Затваряли пространство с размери 150х120 m. Крепостните стени са подсилени с вътрешни такива, които образуват малки помещения. Тук несъмнено е бил двореца на Вълкашин и Крали Марко. Цитаделата е проучена напълно, но без каквито и да било важни заключения. Двете цистерни за вода в северната част произхождат от края на античността. Северната порта има сложна основа и говори за доста доизграждания и преправки, както впрочем и цялата цитадела. В тази крепост до средата на XIII век и по- късно, са били разквартирувани само 40 войници (според Георги Акрополит 1258 г.). Вътрешния град е разположен в седловината южно от цитаделата и затваря пространство от 36 дка. Открита е северната стена с двойна врата и голяма стражарска къща между входовете. На южните градски стени стоят добре запазени 3 кули. Западната стена е била изтеглена по билото върху големи скали и е запазена само на места. Същия е случаят с източната стена. В тази област се е развил живота през XIV век. Крепостните стени на външния град се виждат по склоновете западно и южно от ядрото на селището. Те се състоят от поредица от къси стени, изтеглени в начупени линии. Стените затваряли проломи между скалите и частично ги надвишавали. С такъв зид била обхваната дългата тясна тераса по- ниска от вътрешния град, с площ от 45 дка. В нейната западна част се виждат гробове всечени в скалата. В тази област почти няма селищни останки и е служила като временна крепост в края XIV век (според Т. Полак). Тук се спасявали бежанците от околната селища, преди нашествието на османските завоеватели и до стабилизирането на новото османско управление. След смъртта на Марко (1395 г.), селището на „Маркови кули“ запустяло, а крепостта е била заета от османската стража. Селището, което се развива в подножието на „Маркови Кули“ имало много разтеглена структура, разбита на няколко квартали. Всяка махала имало своя църква и гробище около църквата („Св. Димитрия“, „Св. Никола“, „Св. Петър“, „Пречиста Дева“, „Св. Атанас“). Църквите са изследвани, а около 200 гробове около тях са разкопани. Проучено е и пространството на пазарището, потвърдено писмено в XIV век. Подградието е започнало да се нарича Вароша вероятно в края на XIV век и запазило това име и до днес. Средновековното селище Прилеп имало стратегическо значение по време на последните владетели с български произход, както и при Крали Марко станало столица на малко десподство. Въпреки че тогава населението силно се е увеличило, то не е стигало икономически да се издигне на по- високо ниво и да се сдобие с по- изразителни градски белези. Тогава Прилеп става седалище на епископия (вместо Битоля), вероятно само до смъртта на Крали Марко. Всички разкопани сгради и движими вещи отразяват живота на много скромно равнище. Само няколко парчета от луксозни сребърни бижута, намерени във Вароша, показват, че съществувало и местно благородничество в Прилеп. В документите, Прилеп се споменава от началото на XI век непрекъснато до днес. В 1014 година във фрурион Прилапос идва Самуил след поражението при Беласица. В Устава на 1020 г. Прилеп е под юрисдикцията на епископа от Пелагония. В 1199 г. Прилеп е посочен в Хартата на царя Алексий III, в 1200 г. за кратко време българския болярин Добромир Хриз го отнема от Византия. През XIII век Прилеп преминава постоянно от ръце в ръце, два пъти на деспотите от Епир, два пъти се връща в българските предели, след това е завладян от императора на Никея. Византия държи Прилеп като военна крепост до 1334 г., когато е превзет от сърбите. След смъртта на последния владетел на Прилеп- българина Марко, в 1395 г. османците завземат крепостта и държат гарнизон в цитаделата, в 1468 и 1519 г. той броял 18 войници, а в 1544 г. само 5 души . Скоро след това крепостта е съвсем изоставена, а остава да съществува живот само в подградието Вароша. Няколко километра на юг от Вароша, непосредствено на кръстовището на пътищата, се развива османската касаба „Перлепе“, в основата на днешния град Прилеп.

Местоположение

Надморска височина: 920 m GPS координати: 41°21'43" С.Ш. и 21°32'20" И.Д.

Източници

Микулчик, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Prilep.jpg

Координати: 
Категория обекти извън БГ: 

User login

Who's online

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 11 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 184
Най-нов Бояна

Recent comments