С. Горно село – укрепен манастир Трескавец/Св. Богородица

Описание и история

Късноантичен и средновековен, укрепен манастир Трескавец/Св. Богородица се намира в местността „Трескавец“, на 1.7 km южно по права линия от центъра на село Горно село и на 4.6 km северно по права линия от крепостта „Прилеп“. Манастира е издигнат на равна тераса затворена между отвесни скали и скални групи от север и запад. От изток достъпа до обекта прегражда недостъпния връх „Златовръх“. Терасата е единствено достъпна от юг през тясна седловина. От нея се открива широка гледка над долината на реките Блато, Рибник и Сенокоша. Заселването на "Трескавец" води началото си по времето на римляните, около II-III в. По това време те забелязали, че върху богатата на желязо планина и в частност върху нейния най- висок връх „Златовръх“, много често падали гръмотевици. Впечатлени от тази закономерност римляните издигат в подножието на върха, върху терасата „Трескавец“, храм- светилище на Аполон Етеуданос (Гръмобиец) и Артемида. В намерени надписи на постаменти е посочено и името на храма, „Колобаиса“. Храма бил обслужван от жреци и прислуга, чийто гробове са разкопани от археолозите в седловината южно от терасата. Археологическите находки от това време показват, че многобройни поклонници идвали от близо и далеч за да посетят „Колобаиса“. В края на античността на мястото на древния храм е издигната голяма базилика. От нея са останали парчета от мраморни колони и други украси, разпръснати по терена. По това време за да бъде защитен големия храм е била издигната и крепост. Стените и били градени от местен, ломен камък споен с бял хоросан. Стените умело били издигнати само на достъпните участъци, като включвали в защитата и скалните групи и отвесните скали. В заграденото пространство се намирали базиликата и жилищните помещения на църковните служители и прислугата. Не е ясно кога точно крепостта и базиликата били разрушени, но споменът за старото светилище и късноантичният храм на върха, обвит в мистика и гръмотевици, бил жив и през средновековието. За това свидетелства и възстановяването на манастира. Кога точно е възстановен храма и крепостта, македонските археолози мълчат. Най- вероятно това се е случило по времето на княз Борис I или цар Симеон Велики, или цар Петър I, или най- късно по времето на Йоан Асен II и поради това не е удобно да се споменава от македонските учени. Намиращата се днес главна, манастирска църква в действащия манастир Св. Богородица, е построена през XIV век, върху останките на по- старите църкви и светилището. Тя е заградена с манастирска стена с петоъгълна форма, до която са били издигнати жилищните помещения на монасите. Целия комплекс бил обграден с външна крепостна стена, която повтаряла късноантичната. Цялото укрепено пространство има неправилна форма с максимални размери 300х150 m и площ 40 дка. В него са издигнати житници, складове, изби и други стопански сгради на големия манастирски имот. В запазените църковни документи манастира Трескавец се споменава активно в периода от 1334 до 1468 година. През  XIV век е имал голям метох, с множество села и имоти в Пелагония. По това време и пазара в Прилеп е бил длъжен да му плаща по 100 перпери налог годишно. В края на XIV век, в годините на непрестанни войни между Византия и Сърбия, боричкането на местните български феодали за власт и нахлуващите от изток османски пълчища, манастирските укрепления са служили за защита на околното население.

Местоположение

Надморска височина: 1264 m GPS координати 41°24'17” С.Ш. и 21°32'16” И.Д.

Източници

Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Bulgarian
Категория обекти извън БГ: 

User login

Who's online

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 9 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 8 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 183
Най-нов enki

Recent comments