С. Црешка - крепост Чрешче/Хисар

Описание и история

Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Чрешче/Череша/Хисар се намира на скалистият хълм „Хисар“, на 1.72 km югозападно по права линия от центъра на запустялото село Црешка. Крепостта е издигната върху високо, самостоятелно възвишение обградено от север, запад и юг от река Брегалица. От тези страни освен протичащата река, допълнителна защита осигуряват и високите между 15 и 30 m отвесни скали. Хълма е единствено достъпен от изток, през дълбока и стръмна седловина. Билото на височината представлява голяма и плоска скалиста тераса с максимални размери 300х120 m. Тя се издига на 150 m над реката и от нея има видимост по цялото ѝ протежение в този участък. Характерното за тази крепост е, че е издигната на голямо разстояние от всички главни пътища в древността. Първото заселване на хълма е по времето на траките- III в.пр.н.е. По това време местното население е установило наличието на залежи от желязна руда в околните хълмове и на самия хълм „Хисар“. Първоначално траките разчитали на защитата на отвесните скали, като изградили крепостна стена само от достъпната източна страна. През римско време няма данни крепостта да е била преизграждана, но селището продължило да се разраства. През късната античност то заемало скалното било на хълма, както и източното, и южното му подножие. Въпреки, че билото на хълма е естествено укрепено и непристъпно, по това време то било заградено изцяло от крепостна стена, изградена с местен ломен камък, споен с бял хоросан. С крепостен зид били обградени и жилищните квартали в южното и източното подножие, като по този начин образували голям, външен град. Общата площ на укреплението възлизала на над 70 дка и имало неправилен многоъгълен план, съобразен с конфигурацията на терена. Поради естествената непристъпност на терена по цялото протежение на крепостните зидове се забелязват само три правоъгълни кули. Едната е била разположена на югоизточният ъгъл на укреплението, защитавало източното предградие. Тя е издигната на най- лесно достъпната и уязвима точка от стената. Другите две кули са разположени на югоизточния и югозападния ъгли на крепостта, защитаваща южното предградие. Югоизточната кула е фланкирала от изток порта, през която е минавал стар път достигащ до южното подножието на хълма. Там през реката е бил построен мост, от който в днешно време са запазени само устоите. При теренни обхождания са намерени многобройни фрагменти от битова и строителна керамика и монети от IV-VI в. След VI век вследствие на засилените варварски нашествия твърдината силно пострадала и постепенно била изоставена. През средновековието извличането и обработката на желязо в околността било възстановено. За защита на мините и продукцията се наложило крепостта Хисар да бъде възстановена. Тъй като скалистото плато на хълма със своите 36 дка и сравнително добре запазени крепостни стени, било прекалено голямо за средновековните нужди, се наложило то да бъде разделено на две части. Разделянето станало с изграждането на напречна стена, която от север на юг преграждала хълма от склон до склон. Тази стена била градена с материал от останките на късноантичните стени, но без хоросанова спойка. По- малката източна част на разделения хълм била с размери 120х110 m и площ от 13.2 дка. В северния край на напречната стена и външна за нея, била изградена голяма кула с почти квадратен план. Кулата има размери 12.5х12 m, градена е с ломени камъни споени със здрав бял хоросан и доминира над целия хълм и околността. Внушителните размери на отбранителното съоръжение издигнато в сравнително непристъпен край на хълма, кара археолозите да го определят, като „донжон“. Според археологическите данни кулата е построена през XIII или XIV в. Останалата по- голяма част от хълма, която се намира западно от средновековната крепост се превърнала в убежище за местното население в случай на опасност. До тази част на хълма практически може да се стигне само през крепостта. В обекта са намерени много археологически находки, като по- забележителните са езиче за тока на колан с форма и украса, характерни за късния VIII и IX в. Парчетата български бижута от бронз и стъкло произхождащи от X-XIII в. Медни монети- византийски скифати от XII-XIII в. Една оловна плочка с магически надпис за изгонване на демон датирана в XIII-XIV в. Сръбски монети от XIV в. След битката при „Велбъжд“ през 1330 г. сърбите отнемат от България и Източната римска империя редица погранични крепости по поречието на реките Брегалица и Вардар. По това време била завзета и крепостта Хисар наричана Чрешче/Череша. Името на крепостта е българско и на основание намерения археологически материал категорично определя нейното създаване във времето между управленията на княз Борис Михаил и цар Самуил. През XIV в. Източната римска империя използвала Череша като гранична крепост. Тя престава да съществува след завземането на тези територии от Османската империя.

Местоположение

Надморска височина: 320 m GPS координати 41°41'41” С.Ш. и 21°57'51” И.Д.

Източници

Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонjа. Скопjе, 1996

Планове

Bulgarian
Категория обекти извън БГ: 

User login

Who's online

There are currently 0 users online.

Online forum users

Кой е на линия Общо на линия са 11 потребители :: 1 регистрирани0 скрити и 10 гости
Регистрирани потребители: Google [Bot]

Forum statistics

Начало Общо мнения 8087
Общо теми 1802
Потребители Общо членове 184
Най-нов Бояна

Recent comments